Защо Мона предпочита тишината на Родопите пред изкушенията на Париж
Това е история за българската писателка Мона Чобан, която живее в Париж, но реставрира къща в смолянското село Коселчово и създаде Арт център
Мона Чобан е родена в Плевен, но е живяла в София, Москва, а в момента е в Париж. Тя е писателка и за себе си казва, че цял живот се е занимавала само с това, което и харесва и което и хрумне. Именно така открива и родопското село Киселчово, което за нея се превръща в мания, както казва тя.
Попадат в селото съвсем случайно, докато със съпруга си търсят дом, в който да прекарат старините си. Харесва го от пръв поглед, а влагайки нещо от себе си, тя постепенно се влюбва в него и Киселчово за Мона вече е кауза. „Харесах Киселчово от пръв поглед – защото е тихо, невероятно тихо, на високото – 1200 м надморска височина, огледно и с прекрасни каменни къщи, които се гледат една друга. Заобичах го постепенно, когато започнах да влагам нещо от себе си – къщата да постегнем, Арт център да направим, мегдана да разкрасим... За мен то е мястото, където мога да развихря фантазията си. И така от къща за старостта, Киселчово ми стана идея фикс, мисия“, казва писателката.
През 2015 година Мона Чобан започва изграждането на Център за изкуства и занаяти – Артел – 13“ и през лятото на 2016 година той вече функционира. За него казва, че всичко е започнало от една мечта – мечтата да съживи едно умиращо селце. Започнал с няколко ателиета Арт центъра в Киселчово непрекъснато се разширява, набира съмишленици, изкушава и замисля все повече нови и интересни събития. През 2016 година Мона организира „Бардово бърдо фест“ – фестивал за бардове и аналогово общуване, а вече се подготвят за второто издание. Фестивалът ще се проведе в дните между 28 - 30 юли. За подготовката му отново ще са необходими много доброволци.
Бъди доброволец на Бардово бърдо фест 2017
Мона Чобан изцяло е отдадена на тази своя идея да вдъхне нов живот в китното родопско селце. „Това е нещото, което ми дава смисъл на този етап от живота ми. Просто за мен – личен смисъл. Няма знчение дали е малък или голям, но е моя си“. За Киселчово писателката казва, че то не е по-различно от другите населени места, но тя го чувства като свое място, защото по думите й през годините тя е вложила много усилия, време, нерви, но и много любов. „А това,че там няма интернет и мобилен обхват, че всичко се случва много по-трудно отколкото на друго място, поради местонахождението му, че за да направиш нещо иска отдаване и въображение, това мен ме привлича особено“, споделя Мона Чобан. Въпреки, че писателката живее в Париж, тя прекарва половината от годината в Киселчово. Това ще е така, докато един ден трайно ще заживее там. Мона е убедена, че ще съживи малкото родопско селце, което в момента наброява 16 души. С огромно съжаление тя коментира, че благодарение на нея до момента се е заселил само 1 човек. Казва, че успехите в тази посока са все още слаби, но пък ателието се развива все по-добре. Много доброволци са се включили не само за изграждането на Центъра, но и за разкрасяването на мегдана. „Има какво още да се желае и мечтае за селото, но се надявам, че имам още време на тая земя, за да го видя и на яве такова, каквото е в сънищата ми. Твърдо вярвам, че ако не си оправим ние селата, градовете, градините, местата където живеем, няма кой друг. Вярвам, че това зависи само от мен, от нас. За сега се получава“, казва Мона.
