Warning: mysql_connect(): Headers and client library minor version mismatch. Headers:100612 Library:30312 in /home/firekjbz/public_html/rodopchani.bg/include/config.php on line 8
Жена инвалид плете с крака, подарява терлици

Жена инвалид плете с крака, подарява терлици

Публикувана на 18.04.2012 | 01:29
4857 прочитания


26-годишната Ася Кьорова плете терлици с помощта на краката си и ги подарява на съселяните си в родопското с. Стърница.

Лявата й ръка е изкривена и почти неподвижна. Младата жена обаче слага за опора между бедрата си едната кука, която е по-дълга от обикновено, и с дясната ръка върти преждата около другата. Така се изплита терликът.

"Много съм изплела, подарявала съм. Оня ден на внучето на кмета направих, ама те са мънички терличета и станаха бързо", обяснява Ася, която е с 95,25% инвалидност.

Започнала да плете постепенно, учила цяла година с идеята да е полезна с нещо. Под леглото й в кашон има терлици с различни размери и модели. Дава на всеки, който я навести. Заради странния начин, по който работи, тя не може да се справя с плетива, за които е нужен обръч - за тях трябва и двете й ръце да са здрави.

"Зимата ми е голям кошмар, месеци наред единствената ми утеха е да гледам през прозореца. Хора обаче не се виждат, защото къщата ни е на урва", казва Ася.

Мисли си, че инвалидите в градовете живеят по-лесно от тези в селата, понеже улиците са с асфалт и имат някакви удобства. Чувала е дори, че им се осигурява и работа.

Всъщност и това заточената по неволя жената го знае от телевизията, тъй като не е ходила по градовете.

За последно е излизала от стаята си на 2 декември м.г. Закарали я с кола до съседното село Давидково, където имало празник. “Гледам сериали, ама са ми скучни, все едно и също.

На село вестници няма. Новините научавам по телевизията.

Харесвах Бойко Борисов в началото, ама и той вече взе да ми доскучава”, разказва Ася.

Тя има стар компютър, но без интернет. Едно, че няма пари да го плаща, друго - че връзката е много слаба.

Ася е завършила средно образование. До 4-и клас майка й я носила всяка сутрин на гръб до училището.

След това идвал учител в дома й, за да й преподава.

"Тя е най-будният гражданин в Стърница. Хората я търсят за всичко - за справки, при липса на ток, телевизионен сигнал, телефони, когато не е почистен пътят и при всякакви проблеми, направо е за кмет."

Това казва с малко ревност истинският управник на Стърница Анчо Тимаров. Ася има координатите на всички групи по повреди и на началниците на тези фирми, притиска ги по телефона за бързи реакции.

"26 лева сметка платих този месец за стационарния телефон, сметките за мобилните още не са дошли, ама тя се е заела да оправя проблемите на другите хора", казва 46-годишната й майка Дафинка.

Ася е била напълно здраво дете, но на 4 години по време на партиен митинг в селото паднала от стена около метър и половина височина.

"Намерихме я със синьо и червено знаменце в ръка, беше си засегнала нерв около гръбнака. След това при множеството операции лекарите не можаха да я излекуват", разказва Дафина.

"Закарахме я в Смолян, бяхме 17 дни в отделение за реанимация, след това три месеца и половина в хирургичното отделение. Изписаха я напълно неподвижна.

Оправяхме се както можем, както ние разбираме и каквото ни кажеха възрастните хора. Гледаше я баба й , за да мога да ходя на работа в цеха в Стърница", допълва жената.

Ася постъпила в болница в кома. Лекарите установили голяма линеарна фрактура в дясната област на тялото около корема й. Имала е тежка компресия на мозъка.

Смолянските лекари се консултирали с колеги от Пловдив. Така се разбира, че Ася има контузия и на мозъчния ствол и черепни наранявания. По-късно ТЕЛК се произнася за пожизнената й инвалидност и нуждата от постоянна грижа на външен човек.

Освен дъщеря си, на която е личен асистент, Дафина обслужва и мъжа си Юри, който също е инвалид. 51-годишният мъж има парапареза, невропатия и цироза на черния дроб.

"Много пиеше и се съсипа. Сега спря, но му отиде здравето. Инвалидизиран е на 90% и той, но социалните не позволяват да има личен асистент", казва Дафина.

Юри не работел и по-рано. Има едва 5 години трудов стаж. Взема пенсия от 156 лева. Държавата отделя 128 лева за болната му дъщеря. Дафина като личен асистент на Ася се разписва за 150 лв. месечно, но от декември не ги е получавала. Тримата карат месеца с общо 434 лева.

ВАЛЕНТИН ХАДЖИЕВ
След публикация във в. “24 часа”: Ще има електрическа количка, правят път до дома й

Ася има рингова количка отпреди 13 години, но с нея не може да отиде до селото, защото къщата й е на много стръмно място. На практика количката е неизползваема, стои сгъната от години.

Голямата й мечта е да има количка с електрически мотор, за да може да се среща с хората, да е сред тях. Само че досега никой не бе придвижил въпроса и не е потърсил това, което й се полага.

Майката на Ася - Дафина, казва, че като видяла колко документи и разправии имало за обикновената количка, изобщо не очаквала да получат електрическа.

Социалните работници в Смолян обаче са на друго мнение. Според тях девойката има право на такава количка. Преди това обаче било необходимо съответното решение на лекарска комисия. После документите се предават в социалната служба.

Мечтата на Ася да има такава количка започна да се осъществява, след като съдбата я свърза с журналисти.

Репортер на в. "24 часа" се запозна с младата жена покрай публикацията за стоматоложката Венета Начкова, която събрала пари на хора от района за лечение, но ги зарязала от 2 години. Сред измамените са и Ася и нейният баща.

Трима журналисти в Смолян - от "24 часа", "Труд" и местния в. "Отзвук", събраха и предадоха в социалната служба необходимата документация, за да се поиска електрическа количка за Ася.

Тя включва становище на ЛКК за уврежданията й, няколко експертизи и заключение на психиатър, че жената е психически годна да управлява електрическа количка.

За събирането на документите бяха нужни близо 2 седмици, въпреки всекидневния контрол от пишещите.

"Сега вече има всички необходими решения на лекарите. Искането да се отпуснат средства за нова количка с електромотор на Ася е одобрено и от централата ни.

До средата на април парите трябва да постъпят по личната сметка на момичето”, съобщи София Сиракова от социалната служба в Смолян.

Журналистите ще докарат на място количката. Към идеята им младата жена да има свободата да се движи извън стаичката с малкото прозорче се присъединиха и кметът на община Баните Райчо Данаилов, и кметицата на съседното село Давидково Севда Чолакова.

Данаилов разпореди да се направи достъпно разстоянието от урвата, където е къщата на Ася, до улицата в селото.

"Като пристигне количката и се доставят материалите, пътя - около 80 м, ще го направим сами с участие на всички жители”, уверява кметът на Стърница Анчо Тимаров.

Според изчисленията му ще трябват около 2500 кг цимент, баластра и пясък. Плановете са пътят да е широк около метър и да се направи върху подложна мрежа. Така количката ще може да се придвижва спокойно, без трасето да пропада по наклона с времето.

"Ще си имам количка и ще мога да ходя в Давидково да си правя зъбите", мечтае на глас Ася. И дяволито добавя на комшийка, дошла да я види: "Ще идвам да ти досаждам."

От 350 души по списък близо половината в с. Стърница са пенсионери. Селцето е в края на Смолянска област, няма никава работа, топи се всяка година и обезлюдява. Несретната Ася минава за една от най-младите жители.
Стоматолози искат да я лекуват без пари

След публикацията в "24 часа" д-р Начкова се обадила на Ася да я скастри, че е говорила пред журналисти. Казала, че все някога ще й върне парите, но не скоро, тъй като нямала.

Ася е броила 300 лв. на д-р Венета Начкова преди две години. Стоматоложката дълго пилила зъбите на младата жена, извадила й 5 от тях, прибрала авансово парите на етапи и я оставила с празна уста. Така излъгала и още доста хора от Стърница, Загражден, Дебеляново и Давидково.

Съдбата на Ася трогна няколко стоматолози от страната, които изявиха желание да й оправят безплатно зъбите.

"Благодаря им, но как да ида до Варна например, като не мога да изляза от къщата си. Трябва да имам тоалетен стол, стол за баня... Къде да ида за толкова дълго време и кой ще ме търпи?", тъжно пресмята инвалидизираната жена.