Жени на гурбет

Те загърбили дом и дечица
и тръгнали смело напред!
Нарамили вехта торбица,
отиват сами на гурбет...

Оставили всичко най мило,
със поглед измъчен и плах!
Сърцето кървящо се свило!
Мечтите разбити на прах..

Там надалеч да слугуват,
за шепичка жълти пари!
Там надалеч да робуват,
за нови ,,прекрасни" мечти..

Тъгата в очите им виждам..
Сълзите им капят в нощта..
Българио, без да обиждам
към теб се обръщам сега:

-Защо, ми кажи, ти допусна,
да скитат със сълзи в очи?
Жените ни наши що пусна
да бродят в Европа сами?

Да чистят, да мият чинии!
Да гледат старчоците зли!
Тук бяха цветя във саксии,
а там вече са просто слуги!

Защо го допусна Българио?
Какво стана с теб ми кажи?
Толкова много ли пречеха,
тези наши прекрасни жени?

Тези майки, и нежни съпруги.
Тези борбени, смели моми.
Че, в Европата ти ги прокуди
за да търсят късмет и пари?

Те загърбили дом и дечица!
Гледат смело към чуждия ,,Рай"
Вехта снимка и мила душица,
им напомнят за родния край...

Добромир Радев