Живот по родопски
Животът на възрастните хора в Родопите се превръща в изчезваща атракция за случайните минувачи и далечни туристи. Всеки като гледа тези хора се чуди как успяват да съхранят волята си за труд и живот в условия, които приличат на крепостничество. Това, че държавата ни е с феодални функции, е друга работа, но жаждата за труд е просто трогателна сред възрастното население в Родопите. Като гледа човек прегърбените хорица, които едвам крачат, че на всичко отгоре носят товар на гърба си и водят овчици, кози, крави и други домашни любимци, ама не от онези, дето изпохапаха сума ти народ по градовете, а любимци които осигуряват прехрана, той остава безмълвен.
Тези домашни животни наистина се отглеждат с любов и мерак от тези хорица, които с труда си са допринесли в пъти повече от партийните величия, които разкрадоха държавата или само насъскват хората едни срещу други, правейки се на патриоти или защитници на правата и свободите на хората.
Като гледате тази възрастна женица на снимката според вас какво и трябва, какво е това, което й липсва, някой питал ли е тези хорица от какво имат нужда? Тези картини са покъртителни ако човек има мозък и чувства, за да разбере трагедията, в която живеем, заради безсрамието на политиците, които объркаха тотално ценностите на хората. Един човек, който по цял ден си шета из нивичките и мизерното оборче с животинките, които обича, може би има нужда единствено от внимание, да има кой да поседи с тях, ако трябва да им измери кръвно или някакво дребно превантивно лечение, къде ще се случи това, знаете ли? А идва ли ви на ум, че тези хорица имат наследници? А някой интересува ли се къде са те сега? Те са далече, защото са принудени да търсят прехраната си в странство в големите градове, където управниците съсредоточават ресурси, а нехаят за районите, които произвеждат храната.
Причините за осиротяването на тези трудолюбиви хорица са и новите измислени ценности, които ни се втълпяват от екраните и от къде ли още не. А те, тези хорица искат само внимание и разбиране. Те се нуждаят от обичта на обществото, от наследници. Религиозните ценности ни задължават да се грижим за възрастните хора, а държавата руши религията и резултатът е налице.
Някой младеж задава ли си въпроса какво ще е отношението към него, когато остарее? Ами ето такова ще е, каквото е нашето отношение към днешните възрастни хора.
Снимка на Ивелин Маринов