Warning: mysql_connect(): Headers and client library minor version mismatch. Headers:100612 Library:30310 in /home/firekjbz/public_html/rodopchani.bg/include/config.php on line 8
Живот сред природата на Родопа планина

Живот сред природата на Родопа планина

Публикувана на 11.09.2013 | 16:27
3358 прочитания


Самото споменаване на Родопа планина буди възторг. Често се е случвало да се говори със захлас за красивата природа и добротата на родопчанина в разговори с хора от други райони на страната. Каква е обаче реалността в Родопа планина?

Красивата природа е даденост и неоспорим факт, добрите и кротки хора, живеещи в Родопите също са факт, факт е обаче и трудният и непривлекателен живот на родопчани сред красивата природа. В някои държави от красива природа се прави икономика и просперитет, докато тук нищо не се прави. Говори се за приоритети, ама ако се вслуша човек внимателно и следи изказването на отговорните лица, ще разбере, че думата приоритет се използва само за заостряне на вниманието и придаване на тежест на лъжите, които ни поднасят управляващите, защото се оказва че всичко е приоритетно.

Пътувайки из Родопите, човек може да се натъкне на много фрапиращи и тъжни ситуации...

На път от Смолян към Доспат човек се любува на прекрасните гледки, които ни предлага природата. Стигаме до разклона на Тешел - там, където се разклонява пътят за Доспат и за Ягодина. Спирам и качвам един младеж, който махаше боязливо с ръка. Човекът беше облечен с работно облекло, което подсказваше, че вероятно работи някъде наблизо. Младежът попита може ли да го взема до Борино. След като му казах, че може, той се качи с облекчителна въздишка в колата. Попитах го какво става в района, как се чувстват хората? "Трудно е, отговори ми той". Сподели, че е тръгнал да оправя документите на болния си баща за лекарствата, които му изписва личния лекар по рецептурната книжка. "Трудно е, защото джипито е чак в Борино, а пътуването до там е трудно, тъй като транспортът е нередовен"- направи констатация той. "Ако пътуваш с автобуси, ще загубиш целия ден и може да не успееш да свършиш цялата работа за деня и да се наложи отново да пътуваш на другия ден"- каза с тежка въздишка човекът. "Който е на работа, доколкото се намира такава по горските фирми, няма време, а който не е на работа няма пари, абе въобще трудна работа"- разказва с болезнена нотка в гласа той. "Сега и в Девин болница няма и става още по-зле работата. Ако се наложи на някой възрастен да бъде лекуван, трудно се оправя един човек от близките му, за да се транспортира и уреди до болничното легло чак в Смолян"- продължава да разказва за ситуацията с все същия тъжен глас човекът.

Попитах го какво мисли за кмета и общинската управа. "Нищо не става, мислят си само за тях и за роднините им. Предишния кмет на Борино като че ли повече мислеше за околните села - Ягодина, Буйново и другите. Сега тия много лъжат" - сподели родопчанинът. "Не стига, че лъжат, ама са и много злобни, ако нещо лошо кажеш за тях, веднага ще намерят начин да ти направят някакъв проблем"- каза със съжаление той. Аз му дадох съвет, че щом е такова положението, на изборите не трябва да им се гласува, а той се зачуди и каза с тежка въздишка - "Ох, не знам какво да правим, вече сили не останаха!"

Опитвайки се да отклоня тежката тема, го попитах дали има много туристи в района. По неговите думи има, идвали много хора и софиянци, и от морето, и чужденци. "Ама ние, бедните хора никаква полза нямаме от това. Хората идват и си отиват и после разправят колко е хубаво тук, ама никой не остава тук да живее, да опита от другите екстри"- с лека усмивка и себеирония каза младежът. "Едни хора разказваха как държавата им дала пари да построят хотелче на морето, а тук нещо не е така. Тука сме далече от тези работи и без държавна помощ нищо няма да можем да направим"- сподели със съжаление мъжът. По думите му фирмаджиите, които добиват дърва и дървен материал, са добре, доста са забогатели. "Ама нещо малко пари дават, а работата е много тежка, ама колкото-толкова, добре че има поне нещо"- продължи жално да разказва младежът. Оказва се, и с животните там е трудно, фуражът е скъп, изкупната цена е ниска и хората трудно се оправят и рядко се случва някой да вземе някаква субсидия. "Дано поне да сме здрави, да можем да се оправяме някак, че разболее ли се човек, лошо става. Тука цялото семейство се затруднява и всичко се обърква"- каза в заключение човекът.

Улисани в разговора, вече се бяхме озовали в Борино и той ми посочи къде да спра. Точно срещу новопостроената чешма гъба, която е символ на Община Борино. Доста хора се препитават именно благодарение на горските гъби.
Така човекът благодари за това, че съм го докарал до тук и ми пожела лек път и бързо се отправи към сградата, в която вероятно се намира лекарския кабинет. А аз продължих по пътя си...